Обичам хилядите пеперуди,
които хаотично в мен треперят.
Ти сетивата ми със гръм събуди

Във синьото на твойте дълбини
откривам малко - само две очи,
в които се изгубвах до безкрайност.

Ти все повтаряше, че Дяволът живее в мен,
а после казваше, че те изпращам в Рая,
как безгранична страст и нежност пазя в плен,

Така ми се иска да ми припомниш
как нежно докосват ръцете ти,
като есенен лист сълза се отронва

 Удобно ти е все да забравяш,
алкохолът ти е вечното оправдание,
колко наранени хора оставяш,