За мене си каквото тя за тебе,
мечтая те на вдишвания само,
а ако усещам те до мене,

Тялото има нужда от допири...
Докосването на твоите пръсти.
Устните ти, оставящи ме безмълвна.

Понякога ми липсваш, но само понякога,
после забравям, че те обичам,
връщам се в реалност измислена някаква

Искам те. Та чак до безсъзнание,
до безсилие и до разочарование,
до болка и до смърт. До свършване.

Целунах те за "Край" и си отивам,
изплаквам и последните сълзи,
а после със усмивка ги изтривам,