Какво трябва да направиш?

- Ясно да разбереш, какво искаш

- да промениш критериите за важност

- да укорениш в подсъзнанието си желанията и критериите за важност

- да действаш съгласно новите критерии

И в момента, когато го направиш, животът ще започне да съответства на желанията ти.

 

 

 

Най-голямата причина за неуспех

Най-накрая осъзнах най-големият проблем, в какво е причината за неуспеха и защо хората не постигат успех. Всичко е много лесно.

Те не знаят какво искат!

Лесно ли е? Да, ето колко е лесно.

Нека по-подробно напиша какво имам предвид.

Пробвал ли си някога да палиш огън с помощта на лупа и слънчева енергия? Ти фокусираш слънчевата енергия в една точка и я насочваш към пръчиците.

Ти държиш тази точка една минута – нищо не се случва.

Втора минута – нищо не се случва.

Трета, четвърта, пета – нищо.

И само след десетата минута ти забелязваш малко дим.

Огън още няма. Но ти разбираш, че вече си близо.

Знаеш, че още малко и ще има огън.

Минават още 5 минути, и вече има малък огън.

Държиш още две минути, докато огънят не закрепне, даваш му да се разгори и след това премахваш лупата и започваш да добавяш дърва.

А сега с пример за постигане на успех. И как се постигат целите.

Какво прави човек?

Вместо да събира слънчевите лъчи в една точка (да си постави ясна цел), човек казва: «Не искам да живея така», «Аз не искам да работя на тази работа».

Утре той вече казва нещо друго: «Писна ми от всичко, искам всички да ме оставят намира». Той променя желанието си (което и без това го е нямало).

Третият ден е в добро настроение и казва «Искам да отида да си почина на море». Следващият ден – «Няма пари».

И така всеки ден нещо ново.

Човек не може да задържи в главата си една конкретна мисъл, какво всъщност иска. Ето в какво е причината за неуспех!!!

Това е равносилно човек да се опитва да запали огън и всяка секунда да мърда с лупата из купчината сухи пръчици и след час да каже: «Защо нищо не гори? Явно лупата е лоша».

Той не търси причината в себе си, той я намира в лупата.

В реалния живот човек също не търси причината в себе си. Той казва: «Наоколо има само идиоти», «В миналия живот явно съм направил много лоши неща и сега, изглежда, си плащам»  и т.н.

Човек не разбира, че нито едното, нито другото не са истина. Истина е неговото неведение и нежелание да вземе отговорността за себе си, точно в това е причината за неуспеха му.

Ето той казва: «Искам много пари». Жените казват «искам семейство», «добри отношения».

И мислят цял месец за това, което искат.

Нищо не се случва. Или се случва, но далеч не така, както са искали. По-добре нищо да не се бе случвало.

Мислят 3 месеца – и нищо.

И защо? В какво е причината за неуспеха?

Нека направим аналогия с лупата:

Човек взема лупата, но не я фокусира достатъчно за да се образува малка точка. Той я разполага достатъчно далеч и се образува кръг с размер на копче. Огън няма да има даже след 6 часа. Слънцето ще залезе, а огън няма да има.

Недостатъчно фокусираната слънчева енергия няма да запали огън.

Третата категория хора, които са вече много осъзнати, знаят как да си поставят цели.

Те се смятат за напреднали в поставянето на цели. Те четат много книги, може би са ходили на тренинг за постановяне на цели, познават концепцията SMART, как да постигат цели.

Specific - ясна

Measurable - променлива

Achievable - постижима

Realistic - реалистична

Time-specific – ограничена във времето

Но все едно те не постигат всички свои цели. Най-лесните цели се постигат, а важните и големите цели – не.

Какъв е проблема? Какви са причините за неуспеха?

Ще кажа честно, аз не използвам концепцията SMART, но все пак всички мои цели отговорят на тази концепция.

Концепцията SMART не включва един много важен критерий, без който големите цели се осъществяват трудно.

Ако човек неосъзнато използва този критерий, целите се постигат,  ако не го използва – не се постигат.

Мислиш ли, че хората, които са променили света, са използвали концепцията SMART?

Те не са знаели за тази концепция.

Те неосъзнато са действали правилно!

Искам да ти разкажа (по-точно да те науча), какво трябва да се прави, за да постигнеш целите си. Това е най-ефективният начин за постигане.

Не мога да ти гарантирам, че ще постигнеш  всички цели и в дадения срок, но със сигурност мога да гарантирам, че ще ги постигаш осъзнато. И животът ти ще се променя стремително. С такава скорост промени още са ставали в твоя живот.

Още в момента на поставяне на целта ще знаеш дали ще постигнеш тази цел или не. Ти ще започнеш истински да контролираш живота си.

Помисли, искаш ли да рабираш как действително да промениш живота си?

 

 

Хората обичат проблемите

Как да решим проблема? Да не го създаваме!!!

В последно време наблюдавам поразителна картина: излиза че хората много обичат проблемите. И преди ,сигурна съм и аз страстно ги обичах и обожавах.

И ти също обичаш проблемите!

Някой ще каже: «Ти се побърка. Как е възможно?»

А всичко е много просто.

За да докажат собствената си важност, какви герои са, хората от «нищо» правят проблеми, а после ги решават.

От дребни проблеми те правят големи проблеми, и всичко само за да удовлетворят егото си.

Да си докажат, какви герои са.

Аз забелязвам, как много хора с упоение и кеф разказват за проблемите си за да може после да разкажат как са решили тези проблеми. И ето тогава те са истински герои.

И всичко това става поради ущърбна самооценка.

Аз наричам това «модел на героя».

И «моделът» на героя ни погубва живота. Вместо да живеем, ние си мислим, как да решим проблема, след това решаваме проблемите. И вместо да строим ярко бъдеще, ние създаваме проблеми, а след това отново ги решаваме.

Ето така целият ни живот минава в разрешаване на проблеми.

А после питаме, защо ние така и не сме постигнали желания успех?

А всичко защото сме създавали и разрешавали проблеми цял живот.

Разбери моля те, че всичко в живота е много просто.

Няма проблеми.

Всичко се решава много лесно.

Вселената създава това, което искаме.

Ако сме мазохисти, за нас ще създаде проблеми, защото ги искаме.

Още хората създават проблеми, защото нямат какво да правят.

Мозъкът винаги иска да бъде зает, на него му е нужна работа. И ако не му даваш работа,  той ще създава проблеми и ще ги решава.

И така цял живот.

Най-добрата работа, която можеш да му дадеш е мечта или да поставиш цел и нека мисли, как да я осъществи.

Той винаги ще намери как да го направи. Той е майстор по осъществяването на желания и постигане на цели!

Задачата ти е да му дадеш правилна работа!

Ако няма цели, желания и мечти, той ще намери проблеми и ще мисли, как да реши проблема.

Ако няма проблеми, той ще  създаде.

Той (мозъкът) ненавижда скуката.

Това за него е най-лошо от всичко. Тогава той сякаш е ненужен. А той не може да допусне това.

Именно затова хората гледат сериали – те нямат собствени проблеми.

И ето, те взимат чуждите проблеми и живеят с тях.

Ти можеш да имаш това което искаш! Това е лесно.

Просто престани да бъдеш мазохист.

Много хора ходят на работа, ненавиждат я, получават дребни и се оплакват!

За какво се оплакваш?

Вземи и се уволни! Намери си нещо друго.

Но не. Те предпочитат да се оплакват, защото им харесва да са жертви.

На жертвите не може да се помогне.

Те ще изпият цялата ти енергия. Те са като вампири.

А после ще намерят друг, на когото могат да се оплакват.

Най-доброто, което можеш да направиш е да оставиш жертвите на мира и повече да не говориш с тях.

Възможно жертвата някога ще престане да иска да бъде жертва.

Когато искаш да помогнеш на жертвата, тя ще каже, че не я разбираш.

Ситуацията е много по-сложна,  изобщо безизходна.

И  пиша това именно за героите!

Те са много умни хора. Те са хора на действието!

Те могат да решават въпроси. Те имат много таланти. Те са гениални. И бързо се учат.

Противоположност на жертвата е създателят.

Той създава.

Той осъзнава способностите си, силата си. Той знае, че всичко е лесно и просто.

Той знае, че всичко ,за което си мислиш ще се осъществи. За това създателите не мислят за проблемите, а мислят за мечтите.

Какво да направиш за да минеш от реда на жертвите или героя в реда на създателя?

Да започнеш да си задаваш други въпроси.

Жертвите търсят отговор на въпроса: «Защо това е невъзможно?»

Героите си задават въпроса: «Защо това е много сложно?»

Създателите си задават въпроса: «Защо това ще стане лесно?»

Жертвите никога не намират решение, защото това е невъзможно.

Героите намират отговор как да решат проблема и решават ситуацията след продължителни мъчения. Това им взима много сили, време и енергия.

Създателите много бързо решават всички въпроси, защото за тях всичко е лесно и възможно.

- Ти правиш избор

- Вселената осъществява избора ти

И това продължава постоянно

Какво да правиш за да преминеш от една категория в друга?

Направи избор. Избери да бъдеш създател, и остани такъв, правейки този избор отново и отново.

Как да разрешиш проблем? Да не го създаваш!!!

 

 

Внимавай! Тя ще те погуби!

Искам да ти разкажа в какво се състои същността на критиката. Днес денят денят бе такъв, но чувствам, че трябва да напиша тази статия и чак след това да отида да спя.

Сутринта говорих с един пракрасен човек и певец. Слушам музиката му и се възхищавам! И сега пиша тази статия, слушайки музиката му...

Излиза, че такъв гениален човек не може да расте и да се развива защото се е закритикувал «до смърт».

Когато започнах разговор с една жена, забелязах, че още от детство има навик много да критикува себе си. «Аз съм много самокртична», - каза тя с гордост!

Една друга жена също видя в себе си този проблем!

 Те бяха последните, които още не знаят предназначението си.

И така, към какво клоня, какво искам да ти кажа?

Много голяма лъжа е следното: за да растеш и да се развиваш трябва да се критикуваш!

Запомни моля те, критиката е разрушение!

С критиката ти убиваш себе си!!!

Ние живеем в нов свят, сега има други правила. А критиката е стария свят.

Защо много бизнесмени страдат от лоши и немотивирани сътрудници?

Те сами така са ги «закритикували», сътрудниците така са се «закритикували», че са изгубили цялата мотивация, желание да работят, а често и желание да живеят. Как от такива хора може да се чака продуктивна работа???

Лично аз никога не критикувам и не се карам на моите хора от екипа. Просто им показвам грешката.

Хората са гениални! Те всичко знаят и разбират. Просто не им достига подкрепа и любов!

Сега разбирам тайната, защо в екипа ми хората са толкова щастливи и вдъхновени.

За мен днес бе огромна радост да чуя: «Знаеш ли, ти на първо място си моя приятелка, а след това шефка!»

Тази статия е вик на душата ми. «Хора, престанете да се критикувате! Опомнете се! Какво правите? Убивате себе си!»

«А как тогава да се развивам?» - попита ме гениалният певец.

И ето това бе шок за мен! Хората вярват, че за да растеш трябва да се критикуваш!

Кой те е накарал да вярваш в тази глупост!

Кой ти е внушил тази безсмислица?

Критиката е използване на Божествената сила за разрушаване на себе си! Това е същността на критиката и повече нищо!

Ти си творец. Но си използвал силата си за да се направиш нещастен.

Да, не отговорих на въпроса: «Как тогава да се развиваме?»

Развитието е възможно или чрез негатив, или чрез позитив.

Критиката, себеобвиняването е негатив. Ти много скъпо плащаш за постиженията, които си осъществил в резултат на негатива.

Аз винаги използвам позитивна мотивация.

Любовта е най-силното чувство! Говоря за абсолютната любов, а не за чувството към жена или мъж.

Използвай любовта за развитие.

Как мислиш, коя е моята най-силна мотивация, кое ме кара да правя това, което правя?

Искам да създам нов свят, който е пълен с любов, успех, щастие и богатство.

Често изпускам думата «любов», защото много хора няма да разберат, а може би и ти сега не разбираш.

Любовта към този свят, любовта към хората, към Вселената – нека това те води по пътя към действие.

Заради какво позитивно можеш да действаш и да се развиваш?

Възможно ти така обичаш децата си, жена си или мъжа си, че искаш да ги направиш щастливи?

Защо задължително ти е нужен негатив, за да станеш и да започнеш да правиш нещо?

Свобода. Може ли тя да е мотивация за теб?

Щастие. Може ли то да е мотивация за теб?

Пътувания? Наслада? Удоволствие? Самореализация?

Заради какво ти би искал да растеш и да се развиваш? (Помисли «Какво искаш ти?»)

Нека се разберем: от днес ти завинаги се отказваш от критиката.

Вместо това намери за себе си друга произволна позитивна мотивация!

Разбрахме ли се?

 

 

Позитивна и негативна мотивация

Знаеш ли ти, какво е позитивна и негативна мотивация?

Пиша тази статия като продължение на статията за критиката.

До сега за много хора критиката бе най-силната мотивация. Сега те се отказаха от тази мотивация. То ест разрушиха старото, а ново няма. И искам да ти помогна да създадеш нова мотивация.

Но първо още малко да поговорим за негативната и позитивната мотивация.

Разбери, докато бягаш от негатива и лошия живот ти никога няма да стигнеш до богатство и изобилие. Бягайки от нещо, ти никога няма да стигнеш там, където искаш.

Хората са свикнали да работят и да постигат нещо, само благодарение на негативната мотивация.

Трябва да храня семейството, трябват пари, трябва да се живее, трябва да се купят дрехи и да се осигурят други жизнено необходими потребности.

Предприемачи и бизнесмени излизат с нула или неголям плюс, защото единствената мотивация за тях е покриване на разходите.

Докато бягаш от нещо, ти никъде няма да стигнеш.

Веднъж ще настъпи момент, в който няма от какво да се бяга!

Ти вече имаш всички основни блага и даже повече.

И тогава животът ти ще се превърне в американска пързалка: когато ти е зле, ще се появява мотивация и ти ще влизаш в състояние, когато ти е хубаво.

Когато влезеш в състояние, когато ти е хубаво, ти ще се отпускаш и отново слизаш надолу.

Такъв живот ми е много познат. И аз живях на този принцип няколко години.

И така ще продължава постоянно, докато не промениш причината!

А причината е негативната мотивация.

Негативната мотивация е мотивацията, насочена за осигуряване на базовите потребности, например жилище, дрехи и други необходими неща. Негативната мотивация се предизвиква от негативни чувства, например нужда, обида, завист, необходимост, злоба и др.

Позитивната мотивация е мотивацията, която е насочена към достатък и изобилие. Позитивната мотивация е насочена към получаване на блага далеч не от първа необходимост. Позитивната мотивация се предизвиква само с позитивни чувства: радост, щастие, възторг, ентусиазъм, любов, изобилие и др.

Ето една дума, която съответства на позитивната мотивация: изобилие.

И ето друга дума, която създава негативна мотивация: нужда.

Ще ти дам собствен пример:

Знаеш ли, коя е моята основна мотивация?

Какво ме движи?

Искам да създам нов свят, пълен с успешни, щастливи и богати хора! Представи си свят със щастливи хора. Тези хора разбират на какво са способни. Те умеят да използват разума си и да създават в света това, което искат. Те могат да въплъщават желанията си в реалността. И го правят напълно осъзнато и с разбиране! Те са собственици на живота си, а не като обикновените хора - да плуват по течението на живота. Те сами създават живота си, а не живота се случва с тях.

Аз получавам най-много щастие и радост, когато виждам, че осъществявам предназначението си. Щастлива съм, когато при мен идват хора и ми благодарят, че съм открила за тях нов свят. Те са разбрали как да използват разума си, как да създават собствена реалност. И знам със сигурност, че тези хора ще донесат щастие, успех и любов в света!

Искам да създам грандиозен празник!

Искам да подаря на хората чувствата, които те отдавна не са чувствали. Искам хората да си спомнят чувството на щастие и радост! И ето точно благодарение на тези чувства ще могат да създават новата си реалност.

Ще науча хората да използват собственя си разум за полчаване на море от пари, щастие и каквото и да е в живота, защото аз самата се научих да управлявам разума си!

Искам  да направя ярка мощна позитивна светкавица в живота на хората, благодарение на която животът им ще промени курса си към щастие и богатство.

Трябва да се създаде мощен позитивен взрив от емоции, за да променим курса на живота.

Хората живеят в рутина, а животът минава, и нищо не се променя.

Аз искам чрез емоции да покажа нов свят, за да могат хората да го почувстват и да се потопят в него.

Да покажа на хората техният нов свят!

И ето това ме движи.

Появява се възторг!

Ето това е позитивна мотивация.

Когато намериш в живота си нещо подобно, подобна мотивация, животът ти ще се промени. Ти ще престанеш да мислиш за парите, за това, как да живееш, как да нахраниш семейството, как да удържиш бизнеса си, как да се отървеш от дълговете, а ще живееш и ще се наслаждаваш на живота.

И аз съм много чувствителна. Дълго време бях затворена, защото училището, другите хора ме «обиждаха». Много хора цял живот живеят затворени, защото се страхуват от болката. Сега аз използвам своята чувствителност като позитивна мотивация. Искам да подаря на хората всичко най-хубаво, което знам и владея!

 

 

Намери най-силните си чувства!

Може би ти си ги затворил, защото се страхуваш от болката, както в примера с мен? Но, затваряйки силните си чувства, ти ще затвориш и силните им страни.

Жените след неуспешна любов могат да затворят в себе си чувството любов. И по този начин те убиват най-силната си мотивация.

Къде се намират най-силните ти чувства?

Някога, когато още ходих на работа, моята супер силна мотивация беше свободата!

И това чувство ме водеше в продължение на дълги години. Когато получих свободата, дълго не можах да намеря ново чувство. И тогава започна падението.

Давам примери от моя живот за да може по-добре да разбереш за какво говоря. За да почувстваш тази позитивна мотивация и да я намериш в своя живот.

Запомни: когато се ръководиш от негативна мотивация, възниква напрежение. Аз трябва.

Когато се ръководстваш от позитивна мотивация, възниква чувството на полет. Аз мога.

Миналият път говорихме за критиката, защото това, изглежда е най-разпространеният начин за негативна мотивация.

Сега много читатели се освободиха от този начин и се намират в търсене на друга мотивация.

Аз не знам каква е твоята мотивация.

Постарах се да ти предам чувствата си за да може с пример да видиш какво е позитивната мотивация и успях да я намеря за себе си.

Ще напиша няколко въпроса, които ще ти помогнат да изявиш това чувство:

- какво чувство искам да усещам най-много на света?

- какви още чувства искам да усещам за да съм щастлив и да се наслаждавам на живота?

- какви чувства искам да присъстват в живота ми постоянно?

Защо не говоря за материални блага?

Материалните блага предизвикват чувства! И правим това не заради материалните блага, за заради чувствата.

Например, много младежи искат «готина кола». За какво?

За да се чувстват уверено, да се гордеят със себе си, да се харесат на противоположния пол и т.н.

Всъщност автомобилът е само средство за получаване на тези чувства.

За какво жените искат свой дом?

Защото домът е символ на защитеност. Така те чувстват, че те, тяхното семейство, деца са в безопасност.

Някой мечтае да пътува (аз също обожавам)

Защо?

Защото това дава чувството за свобода. Нови места, нови събития – кеф.

Лично за мен пътуванията са обмяна на образ на мислене, защото в различните места аз мисля по различен начин и даже виждам други неща. Аз мога да погледна себе си и живота по друг начин.

Т.е. разбери, че зад всички материални неща стоят чувствата!

Намериш ли тези силни чувства, ще намериш дълбока мотивация!

Ръководи се от тези чувства. Те ще служат като твоя позитивна мотивация. Забрави за негативната мотивация. Вселената използва негативната мотивация, за да насочи човек към верния път, да му покаже грешка, да му каже, че нещо не е наред, да обърне внимание.

 

 

Създавай това, което обичаш

Заобиколи се с хора, които обичаш.

Пиша тази статия за да предам чувствата си, нещо много дълбоко и силно, това, което дава много дълбоко чувство за щастие.

Ти знаеш тази лесна тайна за щастие, но не си обръщал внимание на това.

Възможно, ще има читатели, които ще помислят, че искам да се изфукам. Значи малко са ме чели и лошо ме познават.

Преди малко лежах на дивана и си почивах. Чувствах се много щастлива. Мислех си за нещата, които обичам, мислех за творенията, които обичам, мислех за хората, които обичам.

И изведнъж реших да напиша за това, защото осъзнах нещо важно.

Дойде ми мисълта: какво щастие е да създаваш нещо, което обичаш, да се гордееш с твоеренията , които си създал и които обичаш, да бъдеш сред хора и да общуваш с хора, които обичаш, да се занимаваш с работата, която обичаш.

Помислих за родителите си, за това, колко много ги обичам.

Почувствах голямо щастие, че са такива, и че имаме такива прекрасни отношения.

Сетих се за екипа ми, за хората, които работят с мен, помагат ми и храбро вървят след мен, често жертвайки личните си работи. Много съм щастлива, че те са щастливи!

Помислих за мъжа ми, когото много обичам и съм му благодарна! Рядко виждам толкова щастливи хора. За мен до сега остава загадка, защо той е толкова щастлив, в какво е тайната му за щастие J

Дълбоко осъзнах: създавай само това, което ще обичаш!

Бъди с тези хора, които обичаш.

Отделяй време на тези, които обичаш.

И обратното:

Остави работата, която не обичаш.

Остави хората, които не обичаш.

Защо да хабиш живота си за работа, която не обичаш?

За да изкараш пари? А какъв е смисълът от пари, които са дошли благодарение на работа, която не обичаш?

Ще си купиш вещи  и предмети, които не обичаш?

Ще имаш приятели и ще влезеш в ново общество, което няма да обичаш?

За какво да хабиш времето си за хора, които не обичаш, а просто искаш да бъдеш добър и възпитан с тях?

За какво да работиш за шеф, когото не обичаш?

За щастие, аз не съм имала такъв опит, но мога да си представя, колко противно е за душата ти, когато работиш и се отчиташ пред човек, когото не обичаш.

За какво да живееш, ако около теб има само това, което не обичаш?

«По-добре гладувай, отколкото да ядеш каквото и да е. По-добре бъди сам, отколкото с когото и да е.» (Омар Хайам)

Имаше време, когато създавах и отделях внимание на определени неща, само заради парите. Знаех, че не ги обичам особено и не обичам особено това, което правя. И, разбира се, тези проекти после умираха.

Ето в какво е тайната за щастие: ако искаш да създадеш нещо за векове, създавай това, което после ще обичаш.

Помисли за това...

Може би си струва спешно да промениш нещо в живота си?

 

Една моя луда постъпка

Как решителността промени живота ми.

Ще ти разкажа история, която ми се случи през 2010 година и кардинално промени живота ми. Може би знаеш, че аз се възхищавам от Тони Робинс, той е смятан за гуру на личностния растеж. В Америка той е най-известният треньор.

Това, което ми харесва в него, е, че той учи от сърце. Той е дълбок и помага на хората от все сърце.

Та ето, практически цялата 2009 година и до средата на 2010 година аз го слушах постоянно.

И ето през май 2010 година мой приятел ми казва: «Знаеш ли, през ноември отивам при Тони Робинс в Ню Йорк на тренинг, хайде с мен».

Аз съм в шок и едновременно във възторг!

Мечтая да видя Тони наживо вече толкова време!

Нямам виза и се съмнявам, че ще я получа, предвид, че съм млада, неомъжена, без собствен недвижим имот и с ниски официални доходи.

През август реших: ще летя!

Как ще успея?

Нямам представа.

Обадих се в компанията на Робинс. Казаха ми, че остават само няколко дни с действаща отстъка, и за 1000 долара мога да получа много добър билет. Обясних ситуацията с визата, на което ми казаха, че практически не могат да ми помогнат, и парите в случай на неуспех няма да върнат.

Аз се разбрах с тях да платя 50% веднага за да ми резервират място, и 50% до месец.

Те обещаха, че ще ми изпратят потвърждение за участието в тренинга за консулството.

Вече не можех да отстъпя, нали решението беше взето.

Остана да действам и да се доверя на Вселената.

Платих 500 долара и отидох да проверя за визата.

Обиколих много туристически агенции с молбата да се запиша на тур или нещо подобно за да получа гарантирано виза за САЩ. Но за съжаление всички ми отказаха. Казаха, че трябва лично да отида до консулството и да получа виза.

Ясно...

Майка ми имаше един познат, приятелят на който получи виза за САЩ и за това му бе помогнал един юрист. Записах се за консултация при юриста.

Даже той отбележи, че шансовете ми за успех са много малки, около 10%, Имах практически празен паспорт, неомъжена. Нямам недвижим имот. Нищо нямам.

Но той ми даде няколко съвета.

Същността на съветите му се свеждаше към следното: ако разговора водиш ти, шансовете възрастват, ако въпросите задава консулът, ти губиш.

Задачата е да говориш ти. Не му давай да ти задава въпроси.

И събери максимално количество документи.

С това разговорът ни свърши и отидох да действам.

Нямаше на къде да отстъпвам, нали 500 долара няма да се върнат.

След месец доплатих още 500 долара за билета без да знам дали ще получа визата или не.

Още платих такса в консулството 140 долара за прием при консула.

Общо платих 1140 долара без да знам дали ще получа виза за САЩ.

Настъпи 8 октомври 2010, когато беше интервюто в консулството.

Много се страхувах. Отдавна не се бях страхувала толкова...

Събрах много документи за това, коя съм, с какво се занимавам, сметки, за потвърждаване на доходите ми и други подобни.

Бях готова. Много пъти превъртах сценария на поведение и сценария за успешно получаване на виза.

Настъпи редът ми за интервю.

Отидох при прозорчето, поздравих и започнах да говоря. Както ми беше казано, не трябва да чакам въпросите му, защото ще загубя.

Говорих на английски много бързо, обяснявах защо отивам в САЩ, коя съм, защо ще се върна, защо може да ми се вярва и т.н. – всичко, което ми идваше в главата, повтаряйки понякога едно и също само и само да не се спирам, защото ако се спра, той ще зададе своя въпрос.

Говорех около 3 минути. В резултат той ме прекъсна и зададе своя въпрос: «Къде в чужбина си била за последен път?»

Отговорих, че в Полша преди 3 години, но това няма значение, и продължих монолога си.

Това беше много смешно. Страхът ме гонеше.

След това той отново ме прекъсна и попита: «Имаш ли семейство и с кого живееш?»

Аз отговорих, че живея сама, нямам семейство.... и продължих да говоря по свой сценарий, показвайки при това определени предварително подготвени документи защо няма да остана там.

Той ме спря.

 Взе печат, и аз видях, че това е... зелен печат.

Той ми постави печат.

След 2 дена ми доставиха паспорта вкъщи с мултивиза за 5 години в САЩ!

Ето така!

Пътуването ми струваше около 4000 долара  със всички разходи за самолет, жилище, билета за тренинга и др.

Това беше повече от месечния ми доход!

Това пътуване промени живота ми завинаги.

Видях това, което не бях виждала никога.

Почувствах това, което не бях чувствала никога.

Върнах се различна....

Следва продължение!

 

От тогава разбрах, че няма нищо невъзможно.

Само ти решаваш, кое е възможно, а кое не.

Има само едно правило:

Решението «Да» - това е еднозначно ясно решение, което е съпроводено с действия.

Невземането на решение, «после», «ще видим» и др. – това всичко са форми на решението «Не».

Формата за вземане на решения «Да» е една.

Форми за вземане на решение «Не»  има хиляди.

Решителността не е просто качество. Способността бързо да вземаш решение и бързо да действаш вдига живота ти на ново ниво!!!

Сега разбирам, че едни хора търсят решения, докато други търсят оправдания.

Някой търси решения, а някой търси проблеми.

Кой от тях си ти?

И помни, че моделът «търсач на решения» или «търсач на проблеми» се разпространява върху всичко в живота ти. Развивай в себе си решителност и бъди «търсач на решения»!

 

 

Ти губиш силата и щастието си, ако престанеш...

Цени това, което имаш! Ако престанеш да го цениш, губиш цялата си сила и щастие...

Колко често преставаме да забелязваме очевидни неща и хора.... твоите любими, детето, приятелите, просто важните за теб неща, инструментите, които ти служат с вяра и правда.

Те стават естествени за нас! Ние свикваме с тях и преставаме да ги ценим.

И в този моменти ти губиш силата и щастието си! За това, моля те, цени това, което имаш!

Преди 3 месеца от мен си отиде мой приятел и сътридник, на който му предложиха работа, която дава много повече свободно време. Чувствах, че трябва да го пусна за негово благо. Не трябва да се опитвам да го купя с пари. В този ден плаках, защото разбрах, колко силно обикнах този човек. А когато той бе с мен, аз не го ценях.

В същият ден видях самата себе си в позицията на моя бивш шеф, когато  аз си отивах от работа.

И чувствах, колко му беше болно, и колко ме обичаше. Той е много мъдър, но ме пусна и ми прости, въпреки че си отдидох не много красиво и го оставих.

Сега ние продължаваме да общуваме, компанията и екипа му много ми помагат.

Цени това, което имаш!

Обичай нещата, които с вяра и правда ти служат.

Обичай хората, които са с теб!

Разбирам, че си свикнал.

Но не оставяй любовта си да изстине. Нали ако си отиде любовта, ще си отиде и силата ти.

 

 

Какво създава силна болка и разочарование?

 

Има отличен начин да освободиш много енергия – това е да се отървеш от очакванията. Искам да ти дам пример от живота си.

Тя имаше прекрасно въображение, но с мечтите беше зле. Тя чувстваше ступор и силни негативни емоции, когато говорихме за мечтите. Когато й написах, че отивам в Барселона (това бе моя мечта) тя изведнъж рязко стана студена и в отговорите й се чувстваше силен негатив.

Тя искаше да разбере какво става, че тя  не може да мечтае, защото възникват силни негативни чувства, когато стане въпрос за мечти. И защо тя така негативно реагира на известието за моето пътуване до Барселона?

Разбирах, че в състоянието, в което се намира тя, мозъкът й няма да й позволи да види тази мечта. Разбирах че способността й да мечтае е закрита. Остана да разбера защо и да реша този проблем.

Първият въпрос, който й зададох беше: «Помоли подсъзнанието си да ти покаже момента, когато си затворила мечтите си». Тя не отговори, но аз бях сигурна, че тя видя картина.

После я питах: «Спомни си, моля те, какво в детството ти много искаше, но не така и не получи? Коя  твоя най-голяма мечта не се осъществи?»

Тя отговори, че не знае.

Но аз прекрасно знаех, че тя знае всичко, просто мозъкът не й позволява да отговори.

Настоях на отговор и тя издаде: «Аз исках баща ми да спре да пие и да имаме добри отношения в семейството».

«Колко дълго искаше това?» - попитах аз.

«Цялото си детство, до колкото се помня», отговори тя и добави: «От 5 до 20 години»

- Испълни ли се желанието ти?

- Не, той до сега продължава да пие.

- А какво стана после?

- Аз разбрах, че трябва да градя собствен живот.

- Какви желания имаше после?

- Да бъда независима, да си намеря работа, да имам добро семейство.

- Имала ли си някакви големи желания?

- Не. Само обикновени.

От горепосочения диалог разбираш ли ти, какво стана с момичето?

Защо тя престана да мечтае и да иска нещо?

Следи внимателно!

- Най-голямото й желание не се изплълни!

- Тя очакваше, че то ще се изпълни.

- Неосъществяването на това желание създаде много силна болка!

Какъв извод си направи мозъкът й?

Мечти и желания = много силна болка!

Разбира се, това е подсъзнателен извод, който мозъкът прави самостоятелно. И, разбира се, това е неправилен извод.

И от този момент мозъкът й започна да блокира всички мечти и желания!

Защото те създават болка.

Тя се отучи да мечтае.

Когато мозъкът асоциира нещо с болка, той започва да избягва това.

И колкото е по-силна болката, толкова по-силно се стреми да избегне това.

В нейния случай болката бе крайно силна.

С това не се спряхме и продължихме разговора.

Аз я попитах: «Как се отнасяш към баща си?»

Тя отговори: «Чувствам празнина».

И аз почувствах, как тя заплака. Очевидно, че там има далеч не празнина. Там има много силна болка!

Защо тя дава неправилни отговори?

Мозъкът й се опитва да я защити от болката. Аз винаги чувствам, кога хората лъжат или недоизказват и ги «доизтисквам», за да ги освободя от болката.

И ето още един важен урок.

Тя каза, че много обичала баща си, а той не отговарял с взаимност. Тя му отдавала любов с надеждата, че той ще се промени. Но нищо не се случвало.

И тя затворила чувството си на любов към баща си.

Но когато се затваряш от някого, ти автоматично се затваряш и от всички останали.

Аз разбрах, че намерихме поредния й блокаж.

Попитах я: «А защо си чувствала болка? Нали не е защото си го обичала?»

Тя отговори: «Очаквах, че ще се промени!»

И ето тук се крие коренът на всички проблеми!

Тя очакваше, че той ще се промени!

То ест тя разменяше любовта си срещу промяната му. А промяна не се случваше.

Тя престана да го обича, защото разбра, че той няма да се промени.

А сега погледни своя живот!

Цялата болка и всички негативни емоции идват не от това, че обичаш някой или искаш нещо, а заради очакванията ти!  Ако очакванията не се оправдаят – разочарование и болка! Ако сега вземеш решение да се отървеш от очакванията, ти ще се отървеш от страданията и болката!

Очаквания създава мозъка.

Ние си поставяме цел. Той съставя план за действие. И ако по пътя нещо върви не така както трябва, ние се разстройваме и разочароваме. Но откъде знаеш, че пътят, който не съответства на плана за действия е по-лош от този, който съответства?

В живота си аз много често се сблъсквах със случаи, когато неуспехите създаваха грандиозен успех.

И ето какво става всъщност: когато мозъкът ни рисува определен вариант за развитие на събитията и благодарение на този вариант се стига до постигане на целта, той смята, че този вариант е единственият верен. Други вариант просто няма. Или така, или никак.

А когато нашият план търпи поражение, възниква чувството за провал.

А нали всъщност има много други варианти и начини, как да се постигне целта.

Случвало ли ти се е, че първоначално набелязания план се проваля, а новосъздаденият план довежда до много по-добри резултати от първоначалния план?

Разбира се!

По този начин Вселената ни води в живота.

От собствен опит мога да кажа, че ако постигах всички свои цели, така, както планирах в самото начало, бих постигнала много по-малки резултати в живота. Бих била много по-малко мъдра, силна и опитна, отколкото съм сега.

И струва ли си да се разстройвам, ако първичният план не работи? Очевидно, че не. Но въпреки това ние се разстройваме, защото не се оправдават нашите очаквания. И няма значение, даже ако тези очаквания се оказват погрешни.

Какво да направиш, за да престанеш да се разстройваш?

Да престанеш да очакваш каквото и да е! Напълно да се отървеш от очакванията!

С какво си струва да замениш чувството за очакване?

Аз избирам доверие. Аз доверявам на Вселената, че тя ще направи всичко по най-добрия начин. И ако нещо не е съдено да се случи, значи така е по-добре за мен!

«Нали ако нищо не очаквам желанията ми няма да се изпълнят?» - ще попита читателят.

Отговор 1: «А може би така е по-добре, ако желанията ти не се изпълнят?»

Отговор 2: «А защо мислиш, че ако не очакваш, те няма да се изпълнят?»

Погледни живота си и кажи, очакването създава повече негативни или позитивни чувства в живота ти? Лично аз не обичам особено периода на очакване. Спомни си чакането на опашка...

В никакъв случай не казвам, че трябва да легнеш на дивана и да престанеш да правиш каквото и да е. Не, изобщо не.

Трябва просто да вървиш, да бъдеш гъвкав и да доверяваш на Вселената. Ако планът се провали, върви напред, създавай нов план и напред.

Този, който върви, винаги ще стигне до целта. И по пътя към тази цел ще получи още много подаръци под вид на опит, мъдрост, знания, способности, които по-късно ще са полезни в живота.

Откажи се от очакването на каквото и да е и ще освободиш огромен обем енергия за създаване на нещо друго в живота.

 

 

 

99% от мъжете и 80% от жените имат проблем с нея

 

Как да повишиш самооценката си?

Работейки с хора, разбирам, че една от главните причини за бедността е слабата самооценка.

Защо хората не вървят по своя път, ако знаят с какво трябва да се занимават в живота, какво им харесва?

Те се съмняват.

Те се страхуват, че няма да успеят.

Страхуват се да излязат от зоната на комфорт.

Страх ги е.

Боят се, че ще изгубят вложеното време, сили, пари и др.

И много-много други причини.

Ако сега покажа на обикновен човек как след един месец да получава 50 000 лв на месец и даже му кажа, какво да прави стъпка по стъпка, как мислиш, ще тръгне ли този човек по предложения път?

95%, че не!

«Как така?», ще попита читателят.

Много лесно.

Ще му покажа пътя на ниво съзнание. Ще напиша план, даже ще пробвам да докажа, че моделът ще работи. Но всичко това на ниво съзнание.

Подсъзнанието на човек е настроено на бедност.

За това подсъзнанието ще намери причини за да отклони предложението. Ето възможни мисли:

- Ами ако не работи?

- Ами ако това е лъжа?

- А какво се иска от мен?

- Защо точно на мен го разказа?

- Нещо тук не е наред.

- Страхувам се, че ще изгубя работата си, а с това няма да излезе нищо.

- Нямам таланти, навици и опит.

- Учих за съвсем друга специалност.

И още няколко десетки различни ограничаващи убеждения.

Т.е. в главата на човек възниква конфликт: една част (съзнанието) ще иска да осъществи плана и да получава 50 000 лв всеки месец, другата част (подсъзнанието) ще се съпротивлява. Очевидно подсъзнанието е много по-силно, защото са малко шансовете, че човек ще помръдне от място.

Откъде знам всичко това?

Работя персонално с хора и виждам, как се съпротивляват. Аз много по-рано отколкото самия човек, виждам пътя му, и ми се налага го да убеждавам да тръгне по този път, защото той се съпотивлява и се страхува. Особено това се случва тогава, когато човек не е готов.

А сега искам да ти разкажа за един много лесен начин как да повишиш самооценката си.

Навярно си чувал, че трябва да водиш дневник на победите и всеки ден да записваш 5 свои победи. Ще си кажа честно, аз никога не съм го правила. Не ми стигаше дисциплина. Като си помисля колкото имам да правя всеки ден, ми става лошо. Аз обичам да правя нещо веднъж, но така, че веднага да настъпи промяна, а не да правя нещо всеки ден. Разбира се, има неща, които правя всеки ден, например: спорт, концентрации, медитации, но не повече.

За това точно сега ще ти разкажа друг начин, как да работиш със списъка с победи. Ти го правиш веднъж и гарантирано самооценката ти ще възрастне значително.

Вземи лист хартия и химикалка или можеш да го пишеш на компютъра.

Напиши 10 свои големи победи. За мързеливите може и 5. А изобщо, колкото повече напишеш, толкова по-добре. Няма ограничения.

Когато завършиш, прочети списъка и го препиши по ред от най-значимите до най-малко значимите.

Защо човек губи собствената си самооценка?

Той прекалено се фокусира върху неуспехите и забравя за победите.

Където е фокусът там е енергията. Където е енергията – там е създаването.

Нашата задача е да преместиме фокуса върху победите вместо върху неуспехите.

Сега вземи тези 10 или 5 свои големи победи.

Една по една си спомни всяка от тях.

Когато си спомняш във въображението си увеличи силата на чувствата и емоциите си. Трябва да върнеш яркостта на победите си.

За да разбереш, за какво говоря: помисли сега за най-големия си неуспех в живота... Как се чувстваш?

А сега помисли за най-голямата победа в живота... Как се чувстваш сега?

Показах ти пример за промяната на настроението в кратък промежутък от време.

В дългосрочна перспектива състоянието и самооценката зависят от това, върху какво повече се концентрираш в живота. Ако си отделял повече внимание на неуспехите си (а точно така ни учеха в училище), тогава, очевидно твоите неуспехи в паметта ти са значително по-ярки от победите. И не е важен размерът на победите ти, неуспехите в паметта са по-ярки. Колкото повече мислиш за нещо, толкова повече енергия влагаш в това събитие, и толкова по-ярко е то в паметта ти.

Когато гледаш небето, ти виждаш различни звезди: някои големи, други по-малки, някои ярки, други едва се виждат. Та така, в главата ни става същото. Това, за което си мислиш повече, става ярко. Това, за което практически не мислиш, губи яркостта си. И често се случва, че най-голямата ти победа в живота едва-едва свети. А неуспехите, даже най-малките – са много-много ярки!

Аз често наблюдавам хората. Виждам едни хора много щастливи, въпреки, че ако погледна живота им, там има малко щастие. Гледам други – те са много богати, те изглежда имат всичко, те са нещастни. Въпросът е в това, какво мисят щастливите за това, кое е хубаво. Нещастните, имайки много, мислят за това, което е лошо.

Как да повишиш самооценката?

Разбираш ли ти, че всичко зависи от концентрацията? Ето за това те моля, върни яркостта на победите си.

Трябва всяка победа в паметта ти да засияе максимално ярко.

Измисли един много ярък образ за всяка своя победа. За някои победи е много лесно да се измисли образ или той е вече готов. За други победи, по-абстрактни, е по-трудно да се измисли образ.

Например, може би за една от победите си ти би написал: «щастливо семейство».

Тук всичко е лесно: ти си представяш картинка със своето семейство, когато всички сте щастливи. Ето, образът е вече готов.

А пък за такава победа е много по-сложно да се измисли образ: «Повишиха ме на директор».

Въпреки че всичко зависи от въображението ти. Ще кажа честно, че за всички, даже най-невероятните събития, може да се измислят образи. В този случай може да си представиш собствения си кабинет с голяма маса и черно кожено кресло и себе си в това кресло.

След като образът е готов ти трябва да придадеш на този образ яркост. Яркостта може да се придава с помощта на емоции и чувства. Когато си представиш образа на щастливо семейство, просто почувствай щастието си, почувствай щастието на съпруга/та си, радостта на децата.

В примера с повишението ти можеш да си представиш как седиш в креслото, вдигаш си ръцете нагоре, затваряш си очите и наум казваш: «УРА!». Запомни чувствата, които усещаш.

И по този начин трябва да обработиш всеки образ и да му придадеш сила.

Образите на победите ще станат ярки и самооценката ти ще се вдигне!

Ще съм ти признателна, ако споделиш с приятели.

 

 

Какво искаш ти?

Замислял ли си се какво искаш ти в живота?

«Какво искаш ти?» - това е толкова лесен въпрос, но колко сложно е за хората да отговорят!

Постоянно задавам този въпрос на хората и през цялото време чувам пауза и недоумение...

А след паузата човек започва да говори, и чувам, че  далеч не това, което той иска.

Обикновено тази история е за това, което човекът има сега. «Разбираш ли, сега съм в такава ситуация...» - и той говори 1 минута. Аз слушам, но така и не мога да разбера, какво иска той. В други случаи човек разказва за това, което не му харесва сега. И само рядко хората казват за това, което искат, при това често говорят за дребните и най-примитивни желания.

Слушайки отговора на този въпрос, мога веднага да разбера, какъв живот живее този човек: той е напълно изгубен, бори се или преуспява.

Такъв прост въпрос, а колко ще разкаже за живота на човек!

Сложността на този въпрос е именно в това, че той е прекалено прост. Хората са свикнали всичко да усложняват и да решават «трудните» проблеми и сложните ситуации. Те усложняват това, което всъщност е просто. Защо правят така? Колкото по-сложна задача решат, толкова по-големи герои ще се чувстват! Но вместо да създават желания и да ги въплъщават, хората решават проблеми.

А нали едно от качествата на Великите хора е умението смело да мечтаят!

Сега имам един въпрос към теб: «Какво искаш Ти?»

Ако не можеш ясно да отговориш на този въпрос, защо правиш това, което правиш? За какво? Какъв е смисълът на действията ти и живота ти? Какво искаш в живота? Задавай си този въпрос постоянно, за да задържиш фокуса си, защото с времето човек забравя. Той се потапя в решаването на проблеми и жизнени задачи и напълно забравя, къде е искал да отиде и защо.

Ако ти се е случвало да влезеш в интернет за да намериш нещо, но после изведнъж нещо те е разсеяло, например, съобщения в скайпа или социалната мрежа, и си забравил за желанието си да намериш това нещо. И само след час изгубено време ти си спомняш защо си влязъл в интернет.

Така и в живота: човек определя какво иска, но изведнъж звъни телефона, съобщават му за проблеми в работата. И той забравя за желанието си и се включва в решаването на проблемите.

Вниманието на човек е много нестабилно. За човек е много сложно да държи контрол над него.

За това се учи постоянно да си задаваш този въпрос «Какво искам?» Този въпрос ще те фокусира върху важните за теб неща.

Често се случва, че трябва да задържим фокуса върху нашите цели докато решаваме чужди задачи. Когато ходих на работа, да, аз изпълнявах работата в офиса, но постоянно мислех за своите целите и желанията. Мозъкът ми беше на работа, но сърцето ми бе съвсем на друго място. Именно по тази причина аз успях да създам този живот, който исках. Често в работата имаше сериозни усложнения, но аз само се усмихвах в отговор, защото сърцето ми не беше на работа. Виждах натоварените лица на колегите ми, наблюдавах изражението на лицата им, сякаш този проблем е най-важният в живота им. Тяхното сърце и мозък бяха на работа!

Винаги помни това, което искаш ти и накъде отиваш!

Ще стане много лесно да вървиш из живота. Защото когато ти мислиш за желанията си, ти си изпълнен със съзидателна енергия. Тази енергия създава вътре в теб състоянието на радост.

Помни за този магически въпрос: «Какво искам?» Задавай си го постоянно! Задавай го докато ясно не видиш близкото си бъдеще, а после и далечното бъдеще!

Сега чета книгата на Арнолд Шварценегер «Да си спомниш всичко. Моята неверояно истинска история». Това е неговата автобиографична книга. Аз съм поразена от постиженията и успехите му. Той никога не се е занимавал с личностен растеж, никога не е чел книги на тема успех в живота, но винаги е знаел какво иска! Винаги! И постоянно е вървял към това. Ти също винаги трябва да знаеш какво искаш в живота.

Първото му много силно желание било да замине за Америка. Той не знаел как да го направи. Нямал план. Нямал нищо. Само желание. И това желание го довело до силовите упражнения и тренировки в залата. Той забелязал, че има талант за това и започнал да го развива. Започнал да се занимава с културизъм. Той искал да побеждава, искал да стане най-добрият. И само след това разбрал, как културизмът може да осъществи мечтата му! Така се получило, когато той спечелил втория шампионат Мистър Вселена. Поканили го в Америка. Той продължил упорито да работи за да стане Мистър Олимпия. Така той оправдал очакванията на Джо Уайдър, човека, който го поканил. И останал да живее в Америка!

Ето как едно желание е способно да промени курса на живота и да доведе човек до успех!

Докато той се занимавал с културизъм още в Австрия, родило се второто му желание: да се снима във филми. Когато станал абсолютен шампион в културизма, това желание взело връх и го повело напред в живота.

Историята му е много поучителна! Той е гениален човек.

Но все пак най-голямата му тайна е ясното му знание какво иска.

Втората тайна е постоянната и усърдна работа за постигането на това, което иска.

Той могъл така усърдно да работи, защото имал енергията, която му давало желанието. Без желание той не би намерил в себе си сили да действа.

Без желания човек става робот.

Няма ли желания – няма позитивни емоции. Остават само негативните емоции и недоволството, което мозъкът с времето блокира. Така пропадат всякакви емоции и човек се превръща в робот.

Без желания животът губи всякакъв смисъл.

За това точно сега се замисли какво искаш ти от живота?

Къде искаш да стигнеш след 3-5 години?

Мисли за желанията!

Дръж фокуса! Нека нищо не те разсейва от желанията ти.

Пълен напред!

 

 

Престани просто да живееш!

 

Наслаждавай се на живота!

На живота трябва да се наслаждаваш!

Как да се наслаждаваш?

Ако някое решение те води до стрес вместо наслаждение, знай, че ти вървиш по неправилен път.

Всичко в живота тече по свой ред.

Животът е като река!

Ако се стремиш да промениш потока на естественото течение на живота си, ти ще изгубиш силите си и ще се разочароваш от живота.

Щастие, радост, наслада – ето критерия за правилен път! Нито парите, нито славата, нито нещо материално!

Ние живеем в материален свят, но на първо място сме емоционални същества. Животът ни – са нашите чувства и емоции! Парите са призвани да ни даряват щастие. Ако те са престанали да го правят - те са изгубили ценността си за теб.

Хората ще питат: «Означава ли това, че всички решения, които водят до проблеми са неверни?»

Разбираш ли, има проблеми, които ти решаваш с радост!

А има проблеми, които създават напрежение и стрес.

Мислиш ли, че Томас Едисън правейки 10 000 експериамента всеки ден изпитваше стрес? На него му харесваше това, което прави! Той би направил и 20, и ако е нужно 30 хил. Експеримента и би ги правил докато  успее!

Ето ключовата разлика!

Мислиш ли, че Арнолд Шварценегер всеки ден се събуждаше и казваше: «О, отново трябва да ходя на фитнес? Толкова съм изморен! Кога ще свърши всичко това?»

Да работиш над тялото си е тежко, но на него му харесваше! Той бе щастлив всеки ден да изживява преодолявайки себе си!

Защо хората така се възхищават от мен, статиите ми, казват, че са изчели материалите на много известни гурута и въпреки това смятат, че аз съм по-добра?

Мислиш, че се мъча, тежко работя, за да изкарам пари?

Постоянно си мисля, кога най-сетне всичко ще свърши?

Да, много хора така и живеят, но те са нещастни. Това не е моят път и не е това, на което те уча.

Тази статия пиша, защото се случиха определени събития в живота ми и реших да споделя опит с теб! Помислих, колко е готино ако десетки хиляди мои читатели вземат впредвид опита ми. И с въодушевление и ентусиазъм започнах да пиша тази статия.

Да, не всички статии пиша с ентусиазъм. Повечето ги писах и пиша благодарение на решението си! Но когато сядам да пиша, идва вдъхновението! Идва!!! Ето ключовата дума. На мен ми е нужно да преодолея само първоначалната инерция, а после всичко върви като по масло!

Ето какво значи да вървиш по правилния път!

Научи се да чувстваш тази разлика. Това е много тънка граница. Да започнеш понякога е сложно и често се налага да преодоляваш себе си. И аз правя това.

Но ако в процеса на изпълнение чувстваш отсъствие на енергия и ентусиазъм, значи вървиш неправилно.

Защо хората ме обичат?

Защото аз много обичам хората! И това е моята същност.

Без това аз не бих могла с радост да творя, да създавам, записвам. И не бих могла да правя хората толкова щастливи.

Погледни сега живота си!

Ти по-голямата част от живота си прекарваш на работа! Отиваш ли с радост на работа? Чувстваш ли радост по време на изпълнението на работата си?

Със сигурност знам, че всички от екипа ми са щастливи на мястото си.

Те постоянно проявяват инциатива!

Те правят повече, отколкото ги моля. Те даже често работят през уикенда, защото работата за тях е самореализация. Те са щастливи вършейки работата си.

Можеш ли да кажеш това за себе си?

Ако не,  промени нещо!

Хората идват при мен и аз им помагам. Но всъщност това, което правя е да връщам хората в потока на живота им.

Ако човек следва потока на живота си, той сам ще стигне до предназначението си и даже няма да знае за това. Така се случи и с мен!

Наслаждавай се на живота! Получавай радост, защото животът е радост.

Животът е щастие! Животът е изобилие.

Хората вървят срещу течението на живота защото са бедни, тъжни и нещастни.

Следвай щастието си!

Ето най-главния критерий за прекрасен живот.

Учи се да се наслаждаваш на живота!

Желая ти щастие! Обичай себе си!

До скоро.

 

 

 Следва продължение...