Пуснах те и ти си тръгна,
назад един път се обърна
и то за да се убедиш, че вече
наистина от тебе съм далече.

Обърна гръб на всяка болка,
забрави и лъжите до една.
Едно не можеш да забравиш още,
че моето име носи любовта.

Щастлив си или ти се иска...
Сега си с друга по-добра,
по-хубава е, по-нежна и по-близка,
но не ти стига само това.

Във нея търсиш мене несъзнателно
и въпреки че го отричаш,
прикриваш го така старателно,
но истински все още мен обичаш!

Не съм забравена, не съм изтрита...
ти не можеш да преодолееш
това, че във ума ти скита
изгаряща, убиваща, опияняваща - 
                                все още мисълта за мене!

той те обича все още, а ти него?