Исках само да ти кажа, че те мразя, а пък може и да те обичам... Себе си вече няма как да опазя, все зад сянката на теб надничам!   Тя ме прегръща, чак ме задушава, присмива ми се нагло и ехидно, опитвам, вярвай, и едвам се получава  да бъда щастлива, поне привидно...   И чакам тихо и спокойно, надявам се като дете, но утрето, в което те забравям до днес така и не дойде...