Имам нужда от разсейване  на болките и мислите, и чувствата, мечтите ми са на изчезване, като че във пропаст някаква съм пусната.   И изборите все са грешните, от тези, дето най ме нараняват, понякога се питам сън ли е... уж само сладки сънища ми пожелават.   А времето като че ли е спряло, а може даже да върви назад и кара ме да преживявам на всички бивши сторения ад!   Поставя ме на второ място в сърцето на обичания мъж, моето пък бие бясно... как верен не избрах веднъж?!