Стоя на верандата, летният бриз ме гали така, като той ме галеше преди броени минути. Гледам луната, облаците я прегръщат и от нея остава едвам доловима следа. Това остана и от мен откакто ти си замина. Бледа сянка на това, което бях....

Събличам се...свалям грижите една по една, падат на земята като дреха. Стъпквам ги. Клепачите, натоварени с безкрайните проблеми, натежават и очите ми се затварят. Блаженство! Вече си тук. При мен си. До мен. Почти те докосвам, като исти...

  Когато правиш грешка и осъзнаваш това, е по-добре да я поправиш преди да свикнеш с нея. Ами когато не знаеш дали грешиш?!
   Умея красиво да използвам думите, да обличам мислите и чувствата си в тях. Днес обаче не мога. Не мога, защото ...