Мечтая си да ти изневеря!
Не ме поглеждай полкова учудено,
споделям ти го, за да проверя,
дали го има в теб момчето влюбено,
в което, преди много време, аз се влюбих...

Въпроси хаотично в мен се блъскат,
не се чуди защо - две чаши вино пих
и от страх сърцето ми се пръска,
съмнявам се, че с тебе май сгреших!
Съмнявам се че пак ще ни е хубаво...

За 5-6 месеца любов платих с години самота
и честно казано се чувствам глупаво,
дали от страх или от навика
отлагах да потърся нещо ново.
Сега понасям си реалността,

в която моето момче го няма,
а аз живея с празен, тъжен мъж,
остатъците от любов голяма
отмиват се от пролетния дъжд!
Следи от миналото ТИ не останаха...

За годините много зряло.....