Ти искаш да си забраня да правя грешки, що за глупост е това?! Да се спъваш, в крайна сметка, е човешко! А мойта спънка днес е любовта.   По мене още ги усещам, лъжливите ти устни и ръце, пропукано геройски ги посреща измореното от фалшове сърце.   Избирам си кои ще са ми грешките, последствията, знам, ще са за мен, на края, вероятно с пешката, ще осъзнаеш, че си победен!   Ще се учудиш, ще ме погледнеш неразбиращо, ще се опиташ да ме задържиш, но аз ще тръгна - триумфираща, доказала, че всъщност ти грешиш!

Това заминава веднага в блогрола ми! :)